Цялостното присъствие: личният магнетизъм е първото ниво по пътя на пробуждането
Забелязвали ли сте някога, че първият път на ново място често ви се струва, че имате по-голямо въздействие? Вторият път ефектът изчезва. И срещали ли сте някого, усещайки особено усещане, сила, която не можете да обясните? Вероятно този човек в този момент е бил по-присъстващ.
Традицията на нашето Училище намира интересен паралел в индийската, където по пътя на пробуждането се срещат сиддхите, силите — понякога считани в традицията за магически — които се развиват по пътя; личният магнетизъм е един от тях, първото ниво на цялостното присъствие, а не неговата крайна точка. Който култивира присъствието, естествено развива тази притегателна сила, без да я насилва или да я търси като цел. Продължавайки, присъствието става все по-цялостно и магнетизмът се трансформира от външен зов в мълчаливо вкореняване, което приема, вместо да доминира. Това е постепенен път, където всяка стъпка води до пълнота, която става вътрешна и се живее все повече.
Присъствието е качеството, което ни позволява да живеем пълноценно момента и превръща всяко взаимодействие в конкретна възможност. В реалния живот, както обяснява проф. д-р Марко Паре, то служи за по-добра комуникация с човек: който е присъстващ, наистина слуша, улавя нюансите и отговаря точно, като по този начин избягва недоразумения. Служи и за понасяне на трудна новина, без да се срине или да бъде завладян от емоцията, и запазва яснота, за да вземе следващата стъпка. Нека помислим за мениджър, затрупан от съобщения и стимули: само този, който остава присъстващ, успява да проследи всяка заявка, без да губи нишката, филтрира фоновия шум и действа ефективно. В тези моменти присъствието се превръща в оперативен инструмент, който подобрява качеството на взаимоотношенията и изборите.
Присъствието е конкретна, тренируема способност, която променя начина, по който другите ви възприемат — и много повече. Тази статия изследва феномена, неговите исторически корени и по-дълбокия му потенциал.
Присъствието е притегателна сила
„Когато човек е присъстващ в една стая, или дори събеседник, аз напълно го усещам. Увеличавайки присъствието, реакцията на хората около мен се променя, защото присъствието е притегателна сила.“ Така проф. д-р Паре описва първия ефект, този, който се забелязва веднага.
Присъствието всъщност е въпрос на магнетизъм — но присъствието надхвърля магнетизма: личният магнетизъм е първото ниво. Тази способност се развива естествено в момента, в който работите с присъствието; след това присъствието става все по-цялостно и колкото по-цялостно става, толкова повече достигате до все по-големи нива.
Изследванията показват, че вътрешното състояние на човек измеримо влияе на тези около него. Това е физиология. Когато сте присъстващи, вашата нервна система комуникира нещо точно — и другият го получава, често без думи.
Какво се случва, ако тази способност бъде доведена до най-високото си ниво? Отговорът на проф. д-р Паре засяга точка, която малцина очакват.
Допълнителният преход: път на пробуждане
„Присъствието е път на пробуждане. Казва се също: който работи с присъствието, вече има единия крак в пробуждането.“
Това е перспектива, която преобръща много очаквания. Тук думата „пробуждане“ трябва да се разбира в традиционния ѝ смисъл: състояние на осъзнатост, което вече не зависи от обстоятелствата. В индийската традиция способностите, които се развиват при работа с присъствието, се наричат сиддхи — сили, които се появяват като естествена последица, а не като цел.
Малцина знаят: този път е достъпен, конкретен и започва от нещо много просто — тялото. Пътят изисква само постоянна практика и ясно ръководство.
Тялото се реорганизира
„Напълно потвърждавам: присъствието е състояние, в което тялото се само-реорганизира. Духът е в тялото, защото в един момент сте осъзнати за своята сензорна карта и тогава се променяте тотално.“
Практикувайки техниките за присъствие, малко по малко се развива нещо, което е присъстващо вътре в тялото: и това надхвърля нормалната mindfulness.[1] Много хора питат каква е разликата между mindfulness и присъствие. Отговорът на проф. д-р Паре е категоричен, но уважителен: „Mindfulness е много добра, но произлиза от индийски техники, които се основаваха и на йога, следователно на връзката с тялото — и това често се оставя настрана. Ние пък тръгваме точно от тялото и с тялото успяваме да блокираме мислите, да се променим, да бъдем повече свидетели на себе си.“
Вниманието към тялото променя в рамките на няколко седмици начина, по който се реагира на стрес. Практикува се и се усеща: опитът говори. Това е пряко преживяване, проверимо от всеки.
Как се тренира
„Има различни отправни точки за работа с присъствието, но работата с усещането е ключът: усещането за тялото. Колкото повече отправни точки имаме, толкова по-добре: също вниманието към дъха или усещането на нашия център със сигурност ни помага. Но започваме от усещането на нашите усещания — физически усещания,[2] не емоциите: трябва да се научи разликата между двете.“
Практичен съвет: „Има точки на тялото, от които да се започне, но също така е вярно, че ако задържим вниманието върху една точка на тялото — ръка, стъпало — ще бъде много по-лесно постепенно да развием присъствието. Централна точка на тялото в началото понякога е по-трудна: хората се губят.“
Двете грешки
„Много хора правят присъствие и мислят, че го правят, но не го правят. Има два вида грешки. Първата е да се прави напрегнато присъствие: да се държи твърде активирана симпатиковата система, да си твърде напрегнат, докато правиш присъствието. Всъщност то трябва да е отпуснато, защото е активиране и на симпатикуса, и на парасимпатикуса. Можем да мислим, че когато правите нещата без усилие, вероятно сте по-присъстващи; ако има усилие, сте по-малко присъстващи.“
Втората грешка е по-фина: „Желанието за контрол: аз казвам „обърни внимание на усещанията“, а някои разбират „контролирай усещанията“. Не: усещайте усещанията, не се опитвайте да ги контролирате. Присъствието позволява на нещата да съществуват.“
Който остане спокоен в напрегната стая, променя стаята. Това е принципът и той се тренира. Разликата между „правене“ и „изтърпяване“ на практиката е точно в това: присъствието е състояние на слушане, а не на усилие.
Огледалото
„Заставането пред огледалото помага за увеличаване на присъствието: огледалото е много добър инструмент, защото ни кара да усетим различно усещане, усещане в тялото, което е много важно.“
Става въпрос за усещане, повече отколкото за гледане. Усещането, което се появява пред огледалото, е точна отправна точка, използваема във всеки един момент. Това е просто упражнение, но разкрива много за това как тялото реагира на собствения си образ.
Документирана традиция
Училището на проф. д-р Паре се корени в древна западна традиция, тази на магнетизма. Историческите текстове на Библиотеката съхраняват нейните основни принципи:
„Le magnétiseur doit être calme, recueilli, et n’avoir d’autre pensée que celle du bien qu’il veut faire.“
— Трактат от XIX век за магнетизма, исторически фонд на Библиотеката
Прев: Магнетизаторът трябва да е спокоен, съсредоточен и да няма друга мисъл освен доброто, което иска да направи.
„La volonté seule ne suffit pas: il faut encore l’attention soutenue.“
— Практическо ръководство от XIX век, исторически фонд на Библиотеката
Прев: Само волята не е достатъчна: нужно е и продължително внимание.
„Par magnétisme l’on ne doit pas entendre autre chose qu’une sorte d’équilibre de chaleur vitale que l’on cherche à établir entre deux individus.“
— Брошура от XIX век за магнетизма, исторически фонд на Библиотеката
Прев: Под магнетизъм не трябва да се разбира нищо друго освен вид равновесие на жизнена топлина, което се търси да се установи между двама индивиди.
От тази традиция произлиза ключът, който Училището пази: много ясен път за развиване на присъствието. „Ние имаме път: свързани сме с традицията, имаме много ясен път за развиване на присъствието. И знаем, че този ключ може да доведе до всички нива, чак до пробуждането. Това е традиционен ключ, произлизащ от алхимията: ключ, свързан с много древна западна традиция, която се ражда в своето време и е едновременно мощна и актуална.“
За какво служи всеки ден
„Ако сте с човек и сте присъстващи, ще успеете да комуникирате по-добре — и дори ако ви съобщят лоша новина, ще я понесете по-добре. Ако сте мениджър с много пристигащи съобщения, налага се да сте присъстващи, за да можете да проследявате: ако имате много стимули, трябва да сте присъстващи. Онзи ден говорех с една ученичка, сенатор, която ми казваше, че има изключително много стимули и трябва да поддържа присъствие по отношение на всички тези неща. Присъстващият човек успява да поддържа присъствие във всички ситуации.“
Присъствието е инструмент за това да бъдем в света с повече яснота. За тези, които работят с думи — терапевти, хипнотизатори, мениджъри — то е основата, която прави всичко останало по-ефективно. За задълбочаване на връзката между присъствието и състоянията на невербалната хипноза или за изследване как тишината и ритъмът действат върху комуникацията, пътят е очертан.
А за тези, които искат да разберат как всичко това се прилага към продажбите и лидерството, принципът е същият: привличане вместо убеждаване. В основата винаги стои личният магнетизъм, първото ниво. Енциклопедичната статия за невербалната хипноза предлага допълнителен синтез.
По време на един от семинарите на проф. д-р Паре — който преподава присъствие по целия свят — тази работа се извършва на живо: мнозина разказват, че това е бил най-полезният курс в живота им, защото промяната засяга самия начин на съществуване. Курсовете се организират от Université Européenne.
Често задавани въпроси
Колко време е нужно, за да се забележат първите ефекти? Повечето хора забелязват промяна в своето спокойствие и яснота още в първите седмици на постоянна практика, дори само по няколко минути на ден.
Може ли да се практикува на работа? Да. Присъствието се носи със себе си: в заседание, пред екран, пълен с известия, в труден разговор. Точно там е необходимо.
Каква е разликата между mindfulness и присъствие? Mindfulness е много добра, но често оставя настрана връзката с тялото. Тук се започва от тялото: с физическото усещане се блокират мислите и човек става свидетел на себе си. Това е различен път, а не различна стойност.
Нужен ли е особен талант? Не. Присъствието е естествена способност, която се събужда с правилната практика. Не е нужно да вярвате: практикувате и го усещате.
Има ли противопоказания? Техниките за присъствие са практики за осъзнаване на тялото. Те не заместват медицинско или психологическо лечение. При всякакво съмнение е добре да се консултирате със специалист.
Присъствието е ключът, който отваря всички врати. Училището на проф. д-р Паре пази неговия път от повече от тридесет години, с ясен и традиционен маршрут. Ако усещате, че е дошъл моментът да отидете отвъд думите, първата стъпка е проста: свържете се с Училището за опознавателен разговор.
Бележки и научни препратки
- Farb N., Daubenmier J., Price C. J. et al., Interoception, contemplative practice, and health, «Frontiers in Psychology», 6, 2015, art. 763. doi:10.3389/fpsyg.2015.00763 — преглед на ролята на осъзнаването на телесните усещания в регулацията на вътрешното състояние.
- Porges S. W., The polyvagal perspective, «Biological Psychology», 74(2), 2007, pp. 116-143. doi:10.1016/j.biopsycho.2006.06.009 — теоретична рамка за ролята на блуждаещия нерв в регулацията на състоянията на спокойствие и социална свързаност; това е модел, обсъждан в литературата, тук посочен като интерпретативен ключ, а не като установен факт.
