Бихме могли да кажем, че самонаблюдението в действителност означава да пуснем гледните точки, които имаме за реалността. Нормалните хора винаги имат определена гледна точка (или начини за виждане и възприемане на реалността), които класическата психология би могла най-добре да определи като „трансове”.

Бихме могли да кажем, че самонаблюдението в действителност означава да пуснем гледните точки, които имаме за реалността. Нормалните хора винаги имат определена гледна точка (или начини за виждане и възприемане на реалността), които класическата психология би могла най-добре да определи като „трансове”. Бихме могли да кажем, че всеки ден сме в транс, или по-просто казано, че вие всеки ден сте в начин на виждане на реалността, който не е реалността. Може би сте загрижени за нещо и виждате само някои елементи от реалността, или сте развълнувани и по същия начин променяте реалността. Да бъдеш присъстващ означава да наблюдаваш себе си, да чувстваш и виждаш какво наистина правиш, осъзнавайки също, че сте част от тази реалност, която наблюдавате и която не би могла да съществува по начина, по който е, без вас, осъзнавайки също, че имаме тези начини на виждане (или гледни точки) и пускайки ги колкото е възможно повече, приближавайки се към „състояние без транс” или „състояние без гледни точки”.

Как може това да се свърже с магнетизма? Всъщност, когато получавате най-поразителните резултати, е когато влизате в особено състояние „без гледни точки” и „оставяте нещата да се случат”. Някой би могъл да нарече това „отиване в състояние на Zero Point” или подобно, Месмер би го нарекъл „просто да бъдеш в Природата”. В този момент нещо странно се случва повечето пъти мигновено. Проблемите много пъти се решават, изцелението настъпва. Защо? Може би и болестта е гледна точка, реалността не е такава, каквато я възприемаме, и отиването до този Zero Point ни поставя в контакт с един по-реален свят.